Оттатък мисълта
във извори.
Но ти не произнасяй
думите
когато
в мен мълвят пътеки,
любов от звукове се сплита
и тайнството на хълми,
и на листа бучи.
И хоризонти призовавам
с цялата си нежност,
пламък и молитва…
Оттатък мисълта,
която носи смърт.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидар Пангелов Все права защищены