Още когато само Бог съществуваше

и Вселената с ръцете си създаваше.

Още когато нямаше ги дните, нощите,

аз вече те обичах, аз вече те обичах.

Още от първия ден на Сътворението,

когато липсваше водата в моретата.

И слънцето едва грееше в небесата,

И светлината раздели ги на ден и нощ.

Още от втория ден на Сътворението,

когато небето над нас беше новородено.

И от небето отделила се водата,

и въздухът изпълнил пространството…

Още от третия ден на Сътворението,

когато моретата сляха се с земята.

И всичко живо покълна в нея, новородена,

аз вече те обичах, аз вече те обичах…

Още от четвъртия ден на Сътворението

когато Бог създал звездите да ни водят.

И Слънцето и Луната станаха обозрими,

аз вече те обичах, аз вече те обичах…

Още петия ден на Сътворението,

когато Бог създал живота във водата

и китовете все още не знаеха да пеят,

аз вече те обичах, аз вече те обичах.

Още от шестия ден на Сътворението,

когато и Земята изпълни се с живот,

и птиците все още не знаеха да летят,

аз вече те обичах, оттогава те обичам…

И на седмия ден когато Бог си почиваше,

аз вече те обичах, аз вече те обичах…

И за теб мечтаех, и теб търсих и обожавах,

и те знаех отпреди без да те познавам…

И оттогава вече те обичам, обичам те,

и за любовта ти вече умирах и живеех…

И без думите които ги нямаше те зовях,

аз вече те обичах, оттогава те обичам!

И в душата си те чувствах част от мен,

душа от моята душа, тяло от моето тяло…

И още откогато любовта беше безусловна,

аз вече те обичах, оттогава те обичам!

Още когато целувките все още не горяха,

и музиката свиреше само във водата…

А на земята песента търсеше гласа си,

аз вече те обичах, оттогава те обичам!