Още когато само Бог съществуваше
и Вселената с ръцете си създаваше.
Още когато нямаше ги дните, нощите,
аз вече те обичах, аз вече те обичах.
Още от първия ден на Сътворението,
когато липсваше водата в моретата.
И слънцето едва грееше в небесата,
И светлината раздели ги на ден и нощ.
Още от втория ден на Сътворението,
когато небето над нас беше новородено.
И от небето отделила се водата,
и въздухът изпълнил пространството…
Още от третия ден на Сътворението,
когато моретата сляха се с земята.
И всичко живо покълна в нея, новородена,
аз вече те обичах, аз вече те обичах…
Още от четвъртия ден на Сътворението
когато Бог създал звездите да ни водят.
И Слънцето и Луната станаха обозрими,
аз вече те обичах, аз вече те обичах…
Още петия ден на Сътворението,
когато Бог създал живота във водата
и китовете все още не знаеха да пеят,
аз вече те обичах, аз вече те обичах.
Още от шестия ден на Сътворението,
когато и Земята изпълни се с живот,
и птиците все още не знаеха да летят,
аз вече те обичах, оттогава те обичам…
И на седмия ден когато Бог си почиваше,
аз вече те обичах, аз вече те обичах…
И за теб мечтаех, и теб търсих и обожавах,
и те знаех отпреди без да те познавам…
И оттогава вече те обичам, обичам те,
и за любовта ти вече умирах и живеех…
И без думите които ги нямаше те зовях,
аз вече те обичах, оттогава те обичам!
И в душата си те чувствах част от мен,
душа от моята душа, тяло от моето тяло…
И още откогато любовта беше безусловна,
аз вече те обичах, оттогава те обичам!
Още когато целувките все още не горяха,
и музиката свиреше само във водата…
А на земята песента търсеше гласа си,
аз вече те обичах, оттогава те обичам!
© Лили Вълчева Всички права запазени