23 янв. 2009 г., 16:57

Отварям врата... 

  Поэзия
518 0 4

Отварям врата...

А отвъд,

крещяща

тишина.

Бродя сама

и единствени

         спомените

     прашни

се завръщат

и топло

ме прегръщат.

Пареща болка

ме задушава,

напират сълзи,

сърцето кърви.

Навън вали...

 

© Лора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Има и други врати, да се надяваме..Благодаря Ви,че ме посетихте!
  • Прекрасно
  • Всъщност, зад тази врата е голяма част от живота ми. Но не ми остава нищо друго освен да продължа напред.
  • тъжно е...когато отваряш тази врата...
    трогна ме...
Предложения
: ??:??