23 янв. 2009 г., 16:57

Отварям врата...

902 0 4

Отварям врата...

А отвъд,

крещяща

тишина.

Бродя сама

и единствени

         спомените

     прашни

се завръщат

и топло

ме прегръщат.

Пареща болка

ме задушава,

напират сълзи,

сърцето кърви.

Навън вали...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има и други врати, да се надяваме..Благодаря Ви,че ме посетихте!
  • Прекрасно
  • Всъщност, зад тази врата е голяма част от живота ми. Но не ми остава нищо друго освен да продължа напред.
  • тъжно е...когато отваряш тази врата...
    трогна ме...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...