Медхора (Лора)
1 43

Jan 23, 2009, 4:57 PM

Отварям врата...

Poetry

898 0 4

Отварям врата...

А отвъд,

крещяща

тишина.

Бродя сама

и единствени

спомените

прашни

се завръщат

и топло

ме прегръщат.

Пареща болка

ме задушава,

напират сълзи,

сърцето кърви.

Навън вали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Медхора (Лора)

Има и други врати, да се надяваме..Благодаря Ви,че ме посетихте!

2009-01-24T16:57:45+02:00
ToSh (Т.Т.)

Прекрасно

2009-01-24T11:32:03+02:00
Медхора (Лора)

Всъщност, зад тази врата е голяма част от живота ми. Но не ми остава нищо друго освен да продължа напред.

2009-01-24T02:47:31+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно е...когато отваряш тази врата...
трогна ме...

2009-01-23T18:03:04+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0