9 июн. 2017 г., 13:15

Отвява вятъра тленното 

  Поэзия » Философская
523 0 0
Отвява вятъра тленното,
отвява мечти и надежди.
Oстава само чувството на липсваща свещ,
която със светлина ни заливаше
огряваше пътя ни, светеше...
Раздаваше себе си, гореше и пееше.
Искреше жив и горещ....
И беше извор на топлина и копнеж.
Но вятъра, страшния в миг угаси го,
прекърши светлината им млада.
И огънят вечен в тях си отиде.
И няма я вече любовта им голяма. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айера Райана Все права защищены

Предложения
: ??:??