Отвява вятъра тленното
672
0
0
Отвява вятъра тленното,
отвява мечти и надежди.
Oстава само чувството на липсваща свещ,
която със светлина ни заливаше
огряваше пътя ни, светеше...
Раздаваше себе си, гореше и пееше.
Искреше жив и горещ....
И беше извор на топлина и копнеж.
Но вятъра, страшния в миг угаси го,
прекърши светлината им млада.
И огънят вечен в тях си отиде.
И няма я вече любовта им голяма.
Остана ни спомена в нас ще гори той,
ще изгаря сърцата ни вечно...
Ще тлее надеждата пак да се видим -
в съня или в морето безбрежно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Айера Райана Все права защищены
