Отвява вятъра тленното

Отвява вятъра тленното,

отвява мечти и надежди.

Oстава само чувството на липсваща свещ,

която със светлина ни заливаше

огряваше пътя ни, светеше...

Раздаваше себе си, гореше и пееше.

Искреше жив и горещ....

И беше извор на топлина и копнеж.

 Но вятъра, страшния в миг угаси го,

 прекърши светлината им млада.

 И огънят вечен в тях си отиде.

И няма я вече любовта им голяма.

Остана ни спомена в нас ще гори той,

ще изгаря сърцата ни вечно...

Ще тлее надеждата пак да се видим -

в съня или в морето безбрежно.