Отвъд
Имам кофти треска,
чувствам се приплескан
и живея някъде назад.
Скоро ще науча,
свойта страшна участ.
Искам, но не мога да летя.
А колко искам да се слея с тази фея.
Искам, но не мога да летя.
Всеки ще научи, с мен какво се случи,
скочих, но не можех да се спра!
Всички казват днеска, той умря приплескан,
Но не виждат свойта слепота.
Той живя приплескан, а умря прегърнал
своята единствена мечта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Димитров Все права защищены
