Имам кофти треска,
чувствам се приплескан
и живея някъде назад.
Скоро ще науча,
свойта страшна участ.
Искам, но не мога да летя.
А колко искам да се слея с тази фея.
Искам, но не мога да летя.
Всеки ще научи, с мен какво се случи,
скочих, но не можех да се спра!
Всички казват днеска, той умря приплескан,
Но не виждат свойта слепота.
Той живя приплескан, а умря прегърнал
своята единствена мечта.
© Калоян Димитров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
