Отвъд

22.03.2017 г., 19:24 ч.

Поезия » Друга

371 0 1

Имам кофти треска,
чувствам се приплескан
и живея някъде назад.

Скоро ще науча,
свойта страшна участ.
Искам, но не мога да летя.

А колко искам да се слея с тази фея.
Искам, но не мога да летя.

Всеки ще научи, с мен какво се случи,
скочих, но не можех да се спра!

Всички казват днеска, той умря приплескан,
Но не виждат свойта слепота.
Той живя приплескан, а умря прегърнал
своята единствена мечта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.