Отвъд
Имам кофти треска,
чувствам се приплескан
и живея някъде назад.
Скоро ще науча,
свойта страшна участ.
Искам, но не мога да летя.
А колко искам да се слея с тази фея.
Искам, но не мога да летя.
Всеки ще научи, с мен какво се случи,
скочих, но не можех да се спра!
Всички казват днеска, той умря приплескан,
Но не виждат свойта слепота.
Той живя приплескан, а умря прегърнал
своята единствена мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Димитров Всички права запазени
