17 февр. 2009 г., 14:34

***(отвъд изгубените думи) 

  Поэзия
781 0 28

 

безгласни и настръхнали
и сиви
изгубените мои думи
накацаха по жиците на зимата
крилата им се вкопчиха във вятъра
просмукал се през празнотата
на очите ми

замръзва пролетният сок
под сенките на стъпките им
и оглушително мълчи
и обвинява ме
че онемявам

а някой някъде в натруфения си
нещастен празен свят
подпалки от съчувствието ми събира
и стъква си въображаемо огнище
пред още по-измислена врата
отвъд която няма нищо

освен самоубийствената слепота

 

 

© Дора Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??