***(отвъд изгубените думи)
безгласни и настръхнали
и сиви
изгубените мои думи
накацаха по жиците на зимата
крилата им се вкопчиха във вятъра
просмукал се през празнотата
на очите ми
замръзва пролетният сок
под сенките на стъпките им
и оглушително мълчи
и обвинява ме
че онемявам
а някой някъде в натруфения си
нещастен празен свят
подпалки от съчувствието ми събира
и стъква си въображаемо огнище
пред още по-измислена врата
отвъд която няма нищо
освен самоубийствената слепота
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Павлова Все права защищены
