Feb 17, 2009, 2:34 PM

***(отвъд изгубените думи) 

  Poetry
784 0 28

 

безгласни и настръхнали
и сиви
изгубените мои думи
накацаха по жиците на зимата
крилата им се вкопчиха във вятъра
просмукал се през празнотата
на очите ми

замръзва пролетният сок
под сенките на стъпките им
и оглушително мълчи
и обвинява ме
че онемявам

а някой някъде в натруфения си
нещастен празен свят
подпалки от съчувствието ми събира
и стъква си въображаемо огнище
пред още по-измислена врата
отвъд която няма нищо

освен самоубийствената слепота

 

 

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??