8 сент. 2012 г., 11:58

Отвъд пейзажа

1.3K 0 10

 

Не ми разделяй тишината
на основателни причини.
”Обичам те” е отпечатък
от мигове неуловими.
Ако живееш във въпроса,
ако в страха не се укриеш.
Ако от мисъл меденосна,
като от извор денем пиеш.
Ако нощта не те тревожи
с недопустимата ми близост,
ще съблечеш ли тази кожа,
с обсебваща тъга пропита?
”Обичам те” не значи вярност
към раздвоената природа.
Как да усетиш, че си цяло,
ако душата изнемогва?
Недей да мислиш, че ми трябваш,
като убежище за нежност.
Не виждаш ли, отвъд пейзажа,
”Обичам те” е неизбежност.
От дълбините на сърцето,
щастливо птиченце прохожда.
Един размах над битието
и вече всичко е възможно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....