Sep 8, 2012, 11:58 AM

Отвъд пейзажа

  Poetry » Other
1.3K 0 10

 

Не ми разделяй тишината
на основателни причини.
”Обичам те” е отпечатък
от мигове неуловими.
Ако живееш във въпроса,
ако в страха не се укриеш.
Ако от мисъл меденосна,
като от извор денем пиеш.
Ако нощта не те тревожи
с недопустимата ми близост,
ще съблечеш ли тази кожа,
с обсебваща тъга пропита?
”Обичам те” не значи вярност
към раздвоената природа.
Как да усетиш, че си цяло,
ако душата изнемогва?
Недей да мислиш, че ми трябваш,
като убежище за нежност.
Не виждаш ли, отвъд пейзажа,
”Обичам те” е неизбежност.
От дълбините на сърцето,
щастливо птиченце прохожда.
Един размах над битието
и вече всичко е възможно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...