Чувам пак какви ли не думи,
има ли смисъл всичко по между ни?
В мене бунтуват се глава и сърце,
иде ми да ги изтръгна с двете си ръце.
Отвън всичко е различно, нали,
отвътре знаеш ли, че не спира да боли.
Гледам отстрани и страдам,
всеки ден се боря, за да не пропадам.
Но нали всичко остава в мене,
но нали всичко отминава с шибаното време.
Страхът ми се поражда,
миналото отново се преражда.
С все сили бягам, но се спъвам,
стигам до пътя, в който бавно пак затъвам.
Ти не подаваш ръка
и ме гледаш от високо,
сълзите стичат се като река,
усещаш ли, че ме боли жестоко?!
© Десислава Все права защищены