Чувам пак какви ли не думи, 

има ли смисъл всичко по между ни?

В мене бунтуват се глава и сърце, 

иде ми да ги изтръгна с двете си ръце. 

Отвън всичко е различно, нали, 

отвътре знаеш ли, че не спира да боли.

Гледам отстрани и страдам, 

всеки ден се боря, за да не пропадам. 

Но нали всичко остава в мене, 

но нали всичко отминава с шибаното време. 

Страхът ми се поражда, 

миналото отново се преражда.

С все сили бягам, но се спъвам, 

стигам до пътя, в който бавно пак затъвам.

Ти не подаваш ръка 

и ме гледаш от високо, 

сълзите стичат се като река, 

усещаш ли, че ме боли жестоко?!