Oct 10, 2011, 4:47 PM

Отвън всичко различно е

  Poetry » Love
589 0 0

Чувам пак какви ли не думи, 

има ли смисъл всичко по между ни?

В мене бунтуват се глава и сърце, 

иде ми да ги изтръгна с двете си ръце. 

Отвън всичко е различно, нали, 

отвътре знаеш ли, че не спира да боли.

Гледам отстрани и страдам, 

всеки ден се боря, за да не пропадам. 

Но нали всичко остава в мене, 

но нали всичко отминава с шибаното време. 

Страхът ми се поражда, 

миналото отново се преражда.

С все сили бягам, но се спъвам, 

стигам до пътя, в който бавно пак затъвам.

Ти не подаваш ръка 

и ме гледаш от високо, 

сълзите стичат се като река, 

усещаш ли, че ме боли жестоко?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...