Отзвуци във времето
Започвам да изпадам в откровения.
Понякога нарочно - да се скрия
от хората, които чуват немия,
а глухи са за този, дето вие...
Човекът, уж на Господ е подобие,
но всъщност озверява като дявол.
Доброто стана повод за пародия,
а чувствата ни все по-ялови...
И никой не посяга към душата си,
освен да пресоли от мъка чуждата,
да вярва в нещо истинско и свято,
а не да бъде роб на свойте нужди...
Но аз не ще съм съдник на пороци.
Надигам си главата непреклонен,
сред всички лицемерни миротворци,
които времето едва ли ще запомни...
А моите кресливи откровения,
ведно със горделивия ми нрав,
ще екнат в други нови вдъхновения
и тук, ако ли не... на оня свят...
©тихопат.
Данаил Антонов
20.03.2024
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
