Започвам да изпадам в откровения. 

Понякога нарочно - да се скрия 

от хората, които чуват немия, 

а глухи са за този, дето вие... 

Човекът, уж на Господ е подобие, 

но всъщност озверява като дявол. 

Доброто стана повод за пародия, 

а чувствата ни все по-ялови... 

И никой не посяга към душата си, 

освен да пресоли от мъка чуждата,

да вярва в нещо истинско и свято, 

а не да бъде роб на свойте нужди... 

Но аз не ще съм съдник на пороци. 

Надигам си главата непреклонен, 

сред всички лицемерни миротворци, 

които времето едва ли ще запомни... 

А моите кресливи откровения, 

ведно със горделивия ми нрав, 

ще екнат в други нови вдъхновения 

и тук, ако ли не... на оня свят... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

20.03.2024