21.03.2024 г., 15:46

Отзвуци във времето

462 2 1

Започвам да изпадам в откровения. 

Понякога нарочно - да се скрия 

от хората, които чуват немия, 

а глухи са за този, дето вие... 

Човекът, уж на Господ е подобие, 

но всъщност озверява като дявол. 

Доброто стана повод за пародия, 

а чувствата ни все по-ялови... 

И никой не посяга към душата си, 

освен да пресоли от мъка чуждата,

да вярва в нещо истинско и свято, 

а не да бъде роб на свойте нужди... 

Но аз не ще съм съдник на пороци. 

Надигам си главата непреклонен, 

сред всички лицемерни миротворци, 

които времето едва ли ще запомни... 

А моите кресливи откровения, 

ведно със горделивия ми нрав, 

ще екнат в други нови вдъхновения 

и тук, ако ли не... на оня свят... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

20.03.2024

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...