Овчарят свири

24 июн. 2020 г., 16:52

Поэзия » Любовная

821 3 4

Полегнало е слънцето на хълбок,

от изток се промушват светли дири.

Овчар подкарва стадото на паша,

кавалът му протяжно ще засвири.

Поляната покрита от росата,

в зелената си рокля се облича.

Цъфти липа в нюанс на злато,

а мирисът е чудна дяволия.

Рояк пчели събират се над мене

и медено треперят като струни.

И сладост, непривично зряла

напомня ми, че пак е юни.

Проточно гайда търси свойто ехо,

където вият се планински бури.

Полегнало е слънцето на хълбок,

луната изоставена се срути.

И липовият цвят се размирисва -

и хем на обич, хем на тежка мъка.

Изгърбва се високата скала.

Овчарят свири като за разлъка.