Овчарят свири
Полегнало е слънцето на хълбок,
от изток се промушват светли дири.
Овчар подкарва стадото на паша,
кавалът му протяжно ще засвири.
Поляната покрита от росата,
в зелената си рокля се облича.
Цъфти липа в нюанс на злато,
а мирисът е чудна дяволия.
Рояк пчели събират се над мене
и медено треперят като струни.
И сладост, непривично зряла
напомня ми, че пак е юни.
Проточно гайда търси свойто ехо,
където вият се планински бури.
Полегнало е слънцето на хълбок,
луната изоставена се срути.
И липовият цвят се размирисва -
и хем на обич, хем на тежка мъка.
Изгърбва се високата скала.
Овчарят свири като за разлъка.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
