Овчарят свири
Полегнало е слънцето на хълбок,
от изток се промушват светли дири.
Овчар подкарва стадото на паша,
кавалът му протяжно ще засвири.
Поляната покрита от росата,
в зелената си рокля се облича.
Цъфти липа в нюанс на злато,
а мирисът е чудна дяволия.
Рояк пчели събират се над мене
и медено треперят като струни.
И сладост, непривично зряла
напомня ми, че пак е юни.
Проточно гайда търси свойто ехо,
където вият се планински бури.
Полегнало е слънцето на хълбок,
луната изоставена се срути.
И липовият цвят се размирисва -
и хем на обич, хем на тежка мъка.
Изгърбва се високата скала.
Овчарят свири като за разлъка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
