Овъгляване
Тя трябваше да порасте във мен,
като отровен цвят да я откъсна -
онази луда жажда да съм с теб,
онази клада всепоглъщаща;
онази трескавост да те прозра,
онази невъзможност да съм друга,
онази настоятелност в дъжда
да ходя без чадър и да се губя...
Разтворих се като лъжичка мед
във чашата на твоето търпение.
Дали ще имам някога късмет
след лудостта ми пак да ме приемеш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
