Овъгляване

Poetry » Other

689 0 5

Тя трябваше да порасте във мен,

като отровен цвят да я откъсна -

онази луда жажда да съм с теб,

онази клада всепоглъщаща;

онази трескавост да те прозра,

онази невъзможност да съм друга,

онази настоятелност в дъжда

да ходя без чадър и да се губя...

Разтворих се като лъжичка мед

във чашата на твоето търпение.

Дали ще имам някога късмет

след лудостта ми пак да ме приемеш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petia1961 (Петя)

Много е хубаво! Чудесно пишеш!

2009-09-20T15:41:05+03:00
stef_bobi (Яна)

Много омайващо и красиво.

2009-09-08T22:39:11+03:00
adiveil (Нина)

Много, много харесах! Браво!

2009-09-08T12:09:02+03:00
rajsun (Райчо Русев)

!

2009-09-08T11:38:48+03:00
asizi (Nina Toshich)

страхотно е, силно, завладяващо ...

2009-09-08T10:59:35+03:00