670301 (Павлина Гатева)
1387 361
8.09.2009 г., 8:15 ч.

Овъгляване 

  Поезия » Друга
501 0 5

 

Тя трябваше да порасте във мен, 

като отровен цвят да я откъсна - 

онази луда жажда да съм с теб, 

онази клада всепоглъщаща; 

 

онази трескавост да те прозра, 

онази невъзможност да съм друга, 

онази настоятелност в дъжда 

да ходя без чадър и да се губя...

  

Разтворих се като лъжичка мед

във чашата на твоето търпение.

Дали ще имам някога късмет

след лудостта ми пак да ме приемеш?

 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??