19 нояб. 2016 г., 10:08

Озарено утро

774 0 7

         Озарено утро

 

 

При тебе е душата ми нежна.

Сърцето ми трепти всеки миг.

Устните ми, жадни за твоите целувки,

шепнат тихо и нежно за радостта.

Вятърът в гърдите ми бушува,

пренася тихите трепети.

Слънцето пронизва ме дълбоко.

Морският бриз спира в диханието.

Като паяжина бяла са вплетени

душа и сърце, разум и трепети, и мисли.

Разсъмва се, утрото ме оазрява,

потъвам в твоята прегръдка.

Усещам твоето топло чувство

и чувам ритъма на сърцето,

догонвам те, почувствала страстта.

Политам, като птица в простора,

като мисъл, изпълнила ме с любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благидаря Младен. Приятна вечер.
  • "Като паяжина бяла са вплетени
    душа и сърце, разум и трепети, и мисли."

    Да, това е истината за любовта. Точно това преплитане е характерно за нея. Харесах, Йонка. Ти си дамски тробадур на любовта!
  • Благодаря Еси и Христо. Желая приятен ден.
  • Както винаги, Йонче, хубаво пишеш за любовта. Поздрави!
  • Красиво е!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...