Озарено утро
Озарено утро
При тебе е душата ми нежна.
Сърцето ми трепти всеки миг.
Устните ми, жадни за твоите целувки,
шепнат тихо и нежно за радостта.
Вятърът в гърдите ми бушува,
пренася тихите трепети.
Слънцето пронизва ме дълбоко.
Морският бриз спира в диханието.
Като паяжина бяла са вплетени
душа и сърце, разум и трепети, и мисли.
Разсъмва се, утрото ме оазрява,
потъвам в твоята прегръдка.
Усещам твоето топло чувство
и чувам ритъма на сърцето,
догонвам те, почувствала страстта.
Политам, като птица в простора,
като мисъл, изпълнила ме с любов.
© Йонка Янкова All rights reserved.
