19.11.2016 г., 10:08

Озарено утро

768 0 7

         Озарено утро

 

 

При тебе е душата ми нежна.

Сърцето ми трепти всеки миг.

Устните ми, жадни за твоите целувки,

шепнат тихо и нежно за радостта.

Вятърът в гърдите ми бушува,

пренася тихите трепети.

Слънцето пронизва ме дълбоко.

Морският бриз спира в диханието.

Като паяжина бяла са вплетени

душа и сърце, разум и трепети, и мисли.

Разсъмва се, утрото ме оазрява,

потъвам в твоята прегръдка.

Усещам твоето топло чувство

и чувам ритъма на сърцето,

догонвам те, почувствала страстта.

Политам, като птица в простора,

като мисъл, изпълнила ме с любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благидаря Младен. Приятна вечер.
  • "Като паяжина бяла са вплетени
    душа и сърце, разум и трепети, и мисли."

    Да, това е истината за любовта. Точно това преплитане е характерно за нея. Харесах, Йонка. Ти си дамски тробадур на любовта!
  • Благодаря Еси и Христо. Желая приятен ден.
  • Както винаги, Йонче, хубаво пишеш за любовта. Поздрави!
  • Красиво е!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...