17 мар. 2009 г., 14:35

Проникновено

2K 1 23

 

Слънчево момиче,
не ги насълзявай...
тези звездици,
да, точно тях...
над нослето ти сладко,
да, точно...
това са... очите!

Потопи тез искрици

в мойте въглени черни,

остави се на пламъка

носещ поглед безбрежен.

Той трепти, не изгаря

нарича се Нежност.

Ах, как любя очите ти!

Всеки миг те мълвят,

че си моята Вечност!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАР, проникновено

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...