Проникновено
Слънчево момиче,
не ги насълзявай...
тези звездици,
да, точно тях...
над нослето ти сладко,
да, точно...
това са... очите!
Потопи тез искрици
в мойте въглени черни,
остави се на пламъка
носещ поглед безбрежен.
Той трепти, не изгаря
нарича се Нежност.
Ах, как любя очите ти!
Всеки миг те мълвят,
че си моята Вечност!
ЧАР, проникновено
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
