Слънчево момиче,
не ги насълзявай...
тези звездици,
да, точно тях...
над нослето ти сладко,
да, точно...
това са... очите!
Потопи тез искрици
в мойте въглени черни,
остави се на пламъка
носещ поглед безбрежен.
Той трепти, не изгаря
нарича се Нежност.
Ах, как любя очите ти!
Всеки миг те мълвят,
че си моята Вечност!
ЧАР, проникновено
© Чавдар Кунчев All rights reserved.