tanq_mezeva (Таня Мезева)
1528 21149
15 нояб. 2017 г., 08:46

По нестинарски 

  Поэзия » Философская
782 3 12

По нестинарски въглените газя,
/нали съм огнена жена./
Жаравата?! За мен не е омраза,
а път... Обречена съдба.
Понякога гори ми под нозете.
Болката изригва във сълзи,
но дава и една неземна сила,
сърцето що изпълва със мечти.
И демоните свиват се, побягват,
треперят смачкани в нощта,
в мочурищата на страха нагазват,
навеки обругани. Да мълчат.
Запазих светлината. Тя ме води.
Въгленът превърнах във звезда,
та в храма на душата да проходи
духът на нестинарската жена.

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??