По нестинарски
По нестинарски въглените газя,
/нали съм огнена жена./
Жаравата?! За мен не е омраза,
а път... Обречена съдба.
Понякога гори ми под нозете.
Болката изригва във сълзи,
но дава и една неземна сила,
сърцето що изпълва със мечти.
И демоните свиват се, побягват,
треперят смачкани в нощта,
в мочурищата на страха нагазват,
навеки обругани. Да мълчат.
Запазих светлината. Тя ме води.
Въгленът превърнах във звезда,
та в храма на душата да проходи
духът на нестинарската жена.
© Таня Мезева All rights reserved.
