4 мар. 2010 г., 14:55

Пада светлината 

  Поэзия » Белые стихи
413 0 0

И пада светлината като стон

над моята душа

Любов с любов се слива

а слабостта самотна

ме гледа с питащи очи

а нея я боли - роса под слънцето

и скреж студен по пръстите

на нощната ръка

Ти трябва да ù вярваш -

любовта...

От болката другар ще ти роди.

 

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??