Mar 4, 2010, 2:55 PM

Пада светлината 

  Poetry » White poetry
436 0 0

И пада светлината като стон

над моята душа

Любов с любов се слива

а слабостта самотна

ме гледа с питащи очи

а нея я боли - роса под слънцето

и скреж студен по пръстите

на нощната ръка

Ти трябва да ù вярваш -

любовта...

От болката другар ще ти роди.

 

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??