4 mar 2010, 14:55

Пада светлината 

  Poesía » Versos blancos
435 0 0

И пада светлината като стон

над моята душа

Любов с любов се слива

а слабостта самотна

ме гледа с питащи очи

а нея я боли - роса под слънцето

и скреж студен по пръстите

на нощната ръка

Ти трябва да ù вярваш -

любовта...

От болката другар ще ти роди.

 

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??