И пада светлината като стон
над моята душа
Любов с любов се слива
а слабостта самотна
ме гледа с питащи очи
а нея я боли - роса под слънцето
и скреж студен по пръстите
на нощната ръка
Ти трябва да ù вярваш -
любовта...
От болката другар ще ти роди.
© Кирилка Пачева Всички права запазени