Dendu89 (Деница Гарелова)
694 9632
4 окт. 2020 г., 01:12  

Падане 

  Поэзия
337 7 13

Точно както в дванайсет часа полунощ

този ден ще си иде по правило.

Точно като един недочакан живот

вързал края съвсем във началото

аз вися на конец над притихнал вулкан

и ще падна преди да се сбъдна.

И се лъжа, че мога, че трябва и знам

как по-силна от утре да бъда.

Но се къса страха на парченца стъкла

и порязва ми всички надежди.

Без любов сме едни непотребни тела

и какво като все пак живеем?

 

Пада мракът на час, като камък във мен

и руши ми последните сили.

Лъжа себе си пак, че и утре е ден.

Но без теб няма ден.

Няма, мили.

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??