Падане
Точно както в дванайсет часа полунощ
този ден ще си иде по правило.
Точно като един недочакан живот
вързал края съвсем във началото
аз вися на конец над притихнал вулкан
и ще падна преди да се сбъдна.
И се лъжа, че мога, че трябва и знам
как по-силна от утре да бъда.
Но се къса страха на парченца стъкла
и порязва ми всички надежди.
Без любов сме едни непотребни тела
и какво като все пак живеем?
Пада мракът на час, като камък във мен
и руши ми последните сили.
Лъжа себе си пак, че и утре е ден.
Но без теб няма ден.
Няма, мили.
© Деница Гарелова All rights reserved.
