Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9773
4.10.2020 г., 1:12 ч.  

Падане 

  Поезия
388 7 13

Точно както в дванайсет часа полунощ

този ден ще си иде по правило.

Точно като един недочакан живот

вързал края съвсем във началото

аз вися на конец над притихнал вулкан

и ще падна преди да се сбъдна.

И се лъжа, че мога, че трябва и знам

как по-силна от утре да бъда.

Но се къса страха на парченца стъкла

и порязва ми всички надежди.

Без любов сме едни непотребни тела

и какво като все пак живеем?

 

Пада мракът на час, като камък във мен

и руши ми последните сили.

Лъжа себе си пак, че и утре е ден.

Но без теб няма ден.

Няма, мили.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??