2 сент. 2005 г., 20:46

Падаща звезда

1.5K 0 1

В остаъкът от земното притегляне
преди да се отлепят
сетивата
прерязвам капсулираната мисъл
със златната си ножичка
и после
измервам лекота в милиграми...
Превръщам се
във движеща частица,
завихрена в съудрянето на живота
и следвам се
до крайно оцеляване...
Една случано очетрана траектория
напомняща за нечие присъствие
наподобява множество
от кратки многоточия -
недоизказаните радости в живота ми...
Погледнато от долу,
наподобявам - падаща звезда
в ноща, в която утрото зачева
от багрите в очите ми.
Така се раждат дните ми -
търкулнали се в бездната сълзи
във онзи миг, преди да се събудя
на рамото ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тежък, дълбок, експресивен стих. Кара ме да се замисля именно за това колко много могат да натежат чувствата, постъпките ни...най-вече върху самите нас...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...