2 сент. 2005 г., 20:46

Падаща звезда

1.5K 0 1

В остаъкът от земното притегляне
преди да се отлепят
сетивата
прерязвам капсулираната мисъл
със златната си ножичка
и после
измервам лекота в милиграми...
Превръщам се
във движеща частица,
завихрена в съудрянето на живота
и следвам се
до крайно оцеляване...
Една случано очетрана траектория
напомняща за нечие присъствие
наподобява множество
от кратки многоточия -
недоизказаните радости в живота ми...
Погледнато от долу,
наподобявам - падаща звезда
в ноща, в която утрото зачева
от багрите в очите ми.
Така се раждат дните ми -
търкулнали се в бездната сълзи
във онзи миг, преди да се събудя
на рамото ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тежък, дълбок, експресивен стих. Кара ме да се замисля именно за това колко много могат да натежат чувствата, постъпките ни...най-вече върху самите нас...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...