Sep 2, 2005, 8:46 PM

Падаща звезда

  Poetry
1.5K 0 1

В остаъкът от земното притегляне
преди да се отлепят
сетивата
прерязвам капсулираната мисъл
със златната си ножичка
и после
измервам лекота в милиграми...
Превръщам се
във движеща частица,
завихрена в съудрянето на живота
и следвам се
до крайно оцеляване...
Една случано очетрана траектория
напомняща за нечие присъствие
наподобява множество
от кратки многоточия -
недоизказаните радости в живота ми...
Погледнато от долу,
наподобявам - падаща звезда
в ноща, в която утрото зачева
от багрите в очите ми.
Така се раждат дните ми -
търкулнали се в бездната сълзи
във онзи миг, преди да се събудя
на рамото ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тежък, дълбок, експресивен стих. Кара ме да се замисля именно за това колко много могат да натежат чувствата, постъпките ни...най-вече върху самите нас...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...