Sep 2, 2005, 8:46 PM

Падаща звезда

Poetry

1.5K 0 1

В остаъкът от земното притегляне
преди да се отлепят
сетивата
прерязвам капсулираната мисъл
със златната си ножичка
и после
измервам лекота в милиграми...
Превръщам се
във движеща частица,
завихрена в съудрянето на живота
и следвам се
до крайно оцеляване...
Една случано очетрана траектория
напомняща за нечие присъствие
наподобява множество
от кратки многоточия -
недоизказаните радости в живота ми...
Погледнато от долу,
наподобявам - падаща звезда
в ноща, в която утрото зачева
от багрите в очите ми.
Така се раждат дните ми -
търкулнали се в бездната сълзи
във онзи миг, преди да се събудя
на рамото ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nedaaa (Ала бала)

Тежък, дълбок, експресивен стих. Кара ме да се замисля именно за това колко много могат да натежат чувствата, постъпките ни...най-вече върху самите нас...

2005-09-05T14:52:34+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0