23 февр. 2011 г., 21:34

Пагубно

631 1 2

Не ме поглеждай пак! Не ме докосвай!

Убиваш ме. Не разбираш ли това?

Щом срещнат се очите наши,

сърцето ми замира - ще умра.

 

Не ме поглеждай пак с този поглед!

Потръпвам и забравям за света.

Изгубвам аз представа за реалност.

Потъвам в твойта синева.

 

Жадувам те. Мечтая те. Копнея.

За малко обич, ласка, топлина.

Ръцете ти желая да ме сгреят.

На рамото ти да склоня глава.

 

Да те почувствам близо до сърцето.

В косата ти аз пръсти да вплета.

Да те усетя с всяка фибра, с всяка клетка.

Да те запомня завинаги така.

 

Красив и силен. Нежен и чаровен.

Невероятен. Страстен. Мил. Неповторим.

С ухание на мъж. С вкус на сладост.

Прекрасен и божествен. Незабравим.

 

Недей! Не ме поглеждай пак! Не ме докосвай!

Ще се удавя в твоите очи.

Докосването ти неосъзнато може

да ме погуби. Моля ти се, спри!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...