Feb 23, 2011, 9:34 PM

Пагубно

  Poetry » Love
626 1 2

Не ме поглеждай пак! Не ме докосвай!

Убиваш ме. Не разбираш ли това?

Щом срещнат се очите наши,

сърцето ми замира - ще умра.

 

Не ме поглеждай пак с този поглед!

Потръпвам и забравям за света.

Изгубвам аз представа за реалност.

Потъвам в твойта синева.

 

Жадувам те. Мечтая те. Копнея.

За малко обич, ласка, топлина.

Ръцете ти желая да ме сгреят.

На рамото ти да склоня глава.

 

Да те почувствам близо до сърцето.

В косата ти аз пръсти да вплета.

Да те усетя с всяка фибра, с всяка клетка.

Да те запомня завинаги така.

 

Красив и силен. Нежен и чаровен.

Невероятен. Страстен. Мил. Неповторим.

С ухание на мъж. С вкус на сладост.

Прекрасен и божествен. Незабравим.

 

Недей! Не ме поглеждай пак! Не ме докосвай!

Ще се удавя в твоите очи.

Докосването ти неосъзнато може

да ме погуби. Моля ти се, спри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...