Не ме поглеждай пак! Не ме докосвай!
Убиваш ме. Не разбираш ли това?
Щом срещнат се очите наши,
сърцето ми замира - ще умра.
Не ме поглеждай пак с този поглед!
Потръпвам и забравям за света.
Изгубвам аз представа за реалност.
Потъвам в твойта синева.
Жадувам те. Мечтая те. Копнея.
За малко обич, ласка, топлина.
Ръцете ти желая да ме сгреят.
На рамото ти да склоня глава.
Да те почувствам близо до сърцето.
В косата ти аз пръсти да вплета.
Да те усетя с всяка фибра, с всяка клетка.
Да те запомня завинаги така.
Красив и силен. Нежен и чаровен.
Невероятен. Страстен. Мил. Неповторим.
С ухание на мъж. С вкус на сладост.
Прекрасен и божествен. Незабравим.
Недей! Не ме поглеждай пак! Не ме докосвай!
Ще се удавя в твоите очи.
Докосването ти неосъзнато може
да ме погуби. Моля ти се, спри!
© Мануела Бъчварова Всички права запазени