23.02.2011 г., 21:34

Пагубно

628 1 2

Не ме поглеждай пак! Не ме докосвай!

Убиваш ме. Не разбираш ли това?

Щом срещнат се очите наши,

сърцето ми замира - ще умра.

 

Не ме поглеждай пак с този поглед!

Потръпвам и забравям за света.

Изгубвам аз представа за реалност.

Потъвам в твойта синева.

 

Жадувам те. Мечтая те. Копнея.

За малко обич, ласка, топлина.

Ръцете ти желая да ме сгреят.

На рамото ти да склоня глава.

 

Да те почувствам близо до сърцето.

В косата ти аз пръсти да вплета.

Да те усетя с всяка фибра, с всяка клетка.

Да те запомня завинаги така.

 

Красив и силен. Нежен и чаровен.

Невероятен. Страстен. Мил. Неповторим.

С ухание на мъж. С вкус на сладост.

Прекрасен и божествен. Незабравим.

 

Недей! Не ме поглеждай пак! Не ме докосвай!

Ще се удавя в твоите очи.

Докосването ти неосъзнато може

да ме погуби. Моля ти се, спри!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...