11 февр. 2008 г., 16:47

Пак за нея... (Ревността)

1.3K 0 19

Познах чрез тебе ада

и истинския грях.

И себе си забравих,

и себе си познах...

 

Разбрах, че ти си силна,

ако човек е слаб.

И на смъртта сестра си,

и тъмна си, и страшна.

 

Но, моля те, иди си.

Обичам нея аз.

Нахална, грозна ревност.

Иди си в твоя ад...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Севдалин Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбрах,че ти си силна,
    ако човек е слаб

    !!!
    !!!
  • Просто го направи, освободи се от тази адност!Ще полетиш
  • Тая ревност, тая ревност... Да си отива вече, време й е! Поздрав, че се опитваш да я надмогнеш с поетични похвати, защото ти се получават хубави стихове. Но вземи я тръшни вече, а?
  • Да, пак за нея... Поздравления за смелостта ти да я победиш, но първо трябва да познаеш себе си, което вече си направил чрез този стих. Борбата е с нас самите, не с нея.
  • Хубаво казано и написано...
    с обич, Севдалин.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...