2 мая 2017 г., 12:41

Полюсно

650 2 6

Да ви разкажа ли какво съм?

Мечта, постигната на косъм.

Зимна жега. Снежно лято...

Море, в бутилчица излято...

Дъга в черно-бяла краска...

Глухоням, високо кряскащ...

Небесножълта пеперуда...

Уравновесено-чисто луда...

Мнително-безверен оптимист...

Доверчиво вярващ песимист...

Сърце-листо, от вятър разлюляно.

Прекрасен залез, сутрин рано...

Изгрев – звезден, в полумрака...

Милувка от бодлива драка...

Безизразно пропукана надежда.

Слепецът, пъзели подреждащ.

Безкраен кръговрат от подреденост,

обърканост, смирена леност...

Прашеца цветен... от комина.

Листенце от петлистна детелина.

 

Да ви разкажа ли какво бях?

Отронена сълза, през смях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

24.11.2016 год.

М.Божкова

Посветено на майката на

най-добрия ми приятел.

Тя почина от рак , а  първите 

симптоми бяха крайните ѝ настроения.

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...