Памет
Те с ангелски криле сега летят,
но аз ги нося в своите зеници:
сече дърва на двора моя брат,
а майка ми замесва за мекици.
Белеят некролози. Гроб до гроб.
И мъката в сърцето зъб е впила,
но баба пак вари в гърнето боб,
а дядо впряга черната кобила.
Дали си в дрипи или в скъп костюм -
живота си не можеш да пресрочиш.
По снимките от прашния албум
с баща ми се познаваме задочно.
Смъртта не различава млад и стар...
Без дим осъмват селските комини,
че не един ли скъп за мен другар,
прибързано от този свят замина.
Но щом черешата ще върже плод
и сок на гроздето лозата влива,
то всяка светла памет е живот
и мъртвите от мен не си отиват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
