argonyk (Димитър Никифоров)
333 1304
23.11.2014 г., 12:07 ч.

Памет 

  Поезия
775 1 9

Те с ангелски криле сега летят,
но аз ги нося в своите зеници:
сече дърва на двора моя брат,
а майка ми замесва за мекици.


Белеят некролози. Гроб до гроб.
И мъката в сърцето зъб е впила,
но баба пак вари в гърнето боб,
а дядо впряга черната кобила.

 

Дали си в дрипи или в скъп костюм -
живота си не можеш да пресрочиш.
По снимките от прашния албум
с баща ми се познаваме задочно.

 

Смъртта не различава млад и стар...
Без дим осъмват селските комини,
че не един ли скъп за мен другар,
прибързано от този свят замина.

 

Но щом черешата ще върже плод
и сок на гроздето лозата влива,
то всяка светла памет е живот
и мъртвите от мен не си отиват.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Препрочитаме
  • Тъгата в нашите комини! Прекрасно!
  • Талантливо сътворена е творбата ти, Димитре


    Талантливо сътворена творба, която прониква дълбоко, не само докосва.Истинска и болезнено емоционална, която понасяш със себе си.
    Благодаря ти, Димитре!
    Поздрав и лека нощ!
  • Поклон пред паметта им!
    Невероятен стих!
  • Разлистих твоя албум...
    И моя...
    Толкова е нужно и човечно това споделяне!
  • Хваща направо за сърцето!
  • Много ми хареса!
  • Много хубаво! И много лично! Това е човешкият живот - образи, натоварени с емоции, и символи, които разтоварват напрежението.
  • "...всяка светла памет е живот..."
    Много силно!
Предложения
: ??:??